Крепостните стени на Константинопол

01.04.2021

Крепостните стени на Константинопол са може би най-интересният византийски обект в Истанбул след църквата „Света София“. Но по някаква причина туристите му обръщат малко внимание.
Стените са обграждали града по суша и море. Те са построени по различно време и с различни технологии. С многобройни допълнения и модификации по време на тяхната история те са последната голяма укрепваща система на античността и една от най-сложните системи, създавани някога.
История
Основаният към 685 г. пр. Хр. град Византион има първата си крепостна стена, обхващаща малка територия на върха на полуострова – стената на Византион, сред това император Септимий Север (193 – 211), макар да му отнема статуса на полис, го укрепява с нова стена на няколкостотин метра навътре в сушата от старата – Северовата стена.
При Константин Велики (306 – 337) през 330 г. са изградени нови стени още по-навътре в полуострова – Константиновата стена.
Теодосиеви стени
При император Теодосий II (408 – 450), градът е опасан с внушителна нова двойна стена от Влахерните на Златния рог до триумфалната арка на Златните врата на Мраморно море – Теодосиевата стена.
Тя е разположена на около 2 км на запад от Константиновата стена. През 1993 г. е открит надпис, според който строителството е отнело девет години, според което следва да е започнало още при царуването на император Аркадий (управлявал 395 – 408). При този първоначален етап е издигната единична стена с кули, която сега е вътрешна за Теодосиевата стена.
Анастасиеви стени
Дългите стени, известни и като „Анастасиеви стени“, изградени през 469 г. при Лъв I (457 – 474 г.) и през 478 г. при Флавий Зенон (476 – 491 г.) на 65 км западно от града и първоначално е дълга 56 км. Така столицата става най-добре укрепения град в тогавашния свят
Описание
Сухопътни крепостни стени
Крепостните стени, построени от Теодосий, се простирали от бреговете на Златния рог до тези на Мраморно море, дълги около 7,5км. Те се състояли от две стени - вътрешна, висока 20 метра и дебела 5 метра, и външна с дебелина по-малко от 2 метра и висока 8 метра. Пред външната стена е изкопан ров с ширина 20 метра и дълбочина 10 метра, по вътрешния ръб на канавката все още е бил ниска предна стена - висока 2 метра.
По протежението им имало 10 порти, разделени на военни и граждански. В ежедневието се използвали само граждански порти, въпреки че с течение на времето функциите на портите били объркани.
Император Мануил I Комнин (1143 – 1180) изнася още по-напред цялостната линия на единна фортификация на града в най-северния участък при Златния рог, като вдига стена при Големия Влахернски дворец, тъй като трудния релеф на района го прави ненужен. Впоследствие към нея преди са достроени още 150 м и е включено укреплението известно като затвор на Анемас,
Златните врата
Големите Златни врата (Porta Aurea) са главната парадна порта на Константинопол и са тези, които остават в историята. Те са представлявали вградена в крепостната стена триумфална арка при Мраморно море, при която завършва Виа Егнация и започва Меса – главната улица на процесиите и триумфите „via triumfalis“ в Констатнинопол. Те са били най-красивата, монументална, най-официалната и тържествена беломраморна порта на Цариград с три арки с релефи, статуи, колони, позлатени каменни и бронзови пластики и орнаменти и пр.
Целият комплекс на Златната порта е бил украсен с надписи, трофеи от войната, стенописи, мраморни барелефи и статуи, изобразяващи мъките на Прометей, подвизите на Херкулес, мечтата за Ендимион, Херкулес, Пегас, Фаетон и др. На самия връх имало бронзова статуя на император Теодосий I в колесница слонове, за да отбележат триумфалното влизане на императора в Константинопол. От двете страни на портата били поставени колони от зелен мрамор, а железните порти били покрити със златни плочи, откъдето портата получи името си.
Оттук по правило императорите влизат в града след коронации, при триумфи и в най-тържествени случаи, оттук те излизат при войските, за да тръгнат на поход и при други тържествени случаи, през тях минават литийните и кръстните патриаршески и пр. религиозни шествия.
Златната порта на Константинопол служи като прототип за всички подобни „златни“ структури в Русия.
По време на последната обсада на града от страна на османците, Златната порта е зазидана. Получава името си „Йедикуле“ – „СедемкулнатаЧ турска крепост. При турците мястото, след като за известно време пази хазната и архива, става зловещ османски затвор.
Градски крепостни стени по морския бряг
Цариград е плътно защитен и откъм морето по целия периметър с непрекъсната стена с няколкостотин кули, свързана със стените, бранещи го към сушата. Първата ѝ част датира от 439 г., щателно доукрепвана, поправяна и ремонтирана чак до 1434 г. Допълнително при опасност Златният рог е преграждан с дебела верига през водата, поставена от император Лъв III (717 – 741). В морските стени са устроени порти за връзка с градските пристанища, включително и триумфални порти като Царските врата (тур. Balat Kapı) комплекс арки и порти, водещи към Влахернския дворец, пищната мраморна порта Св. Варвара, водеща към Акропола в центъра на града, унищожен след нашествието и на негово място направен султанския дварец Топкапъ. тя е разрушена от турците през 1816 г. и др.
Днес от външната страна на морските стени е минава голяма пътна артерия върху земя отвоювана от морето с насипани камъни и пръст.
Стените в голямата си част са останали непокътнати през по-голямата част от османския период, докато частите започнали да се разрушават през 19 век, тъй като градът надхвърля средновековните си граници. Въпреки последвалата липса на поддръжка, много части от стените са оцелели и все още стоят днес. От 80-те години насам се провежда мащабна програма за възстановяване, която позволява на посетителите да оценят първоначалния им вид.

Източници: https://voinaimir.info, https://crimeabereg.ru, wikipedia.org

Видео:

Всички статии

Календар

Избрани оферти

Екскурзии

Блог

01.04.2021 г.